До сега на читателите на блога е станало ясно, че нашият клас умее да се забавлява; че се включва в благотворителни инициативи и, че родителите ни са ни най-голямата подкрепа, наравно с госпожата.
Това ,което ще научите днес е, че всички ние обичаме да участваме във всякакви състезания. Зададе ли се състезание, ние сме сред първите записани. Състезанията за нас са начин да премерим сили и знания с наши връстници.
Радостното е, че почти винаги заемаме първи позиции в класирането. Както се случи на математическото състезание в гр. Шумен, на което имахме трима представители – Атанас Маджаров, Стефан Иванов и Калоян Канев.
През цялата година тримата посещаваха школата по математика, организирана в училището ни, с ръководител г-жа Радостина Генова. Полагаха много труд и когато, в неделя, други играеха, те се потяха над тежки задачи. Това разбира се даде своя резултат в Шумен, където тримата ни шампиони се представиха блестящо. А ето какво споделиха самите те:
Стефан Иванов
В петък тръгнахме от Бургас за Националното математическо състезание, което се организира всяка година от Математическата гимназия в гр. Шумен. Не бях притеснен дали ще се представя добре. В хотел….. бяха настанени децата от школата по математика. Хотела беше чист, топъл и много уютен. Храната беше вкусна, а децата огладнели от играта на шуменската крепост през деня.
На другия ден се проведоха двата етапа от математическото състезание. Индивидуалият беше в ПМГ, а отборния в VI-то ОУ. Някои деца не бяха спали от притеснение, но чакаха бодри организаторите да обявят началото. Имаше задачи с уловки, и други по-лесни. В отборния етап беше по-трудно. Задачите бяха по-сложни, но това, че работихме в екип ни даде предимство. И в двете състезания нямаше непозната задача, такава която госпожа Генова да не ни беше показвала при подготовката.
След като свършиха двата етапа обядвахме в хотел Шумен и отидохме на екскурзия до Плиска и Мадара. В Плиска разгледахме музея на Първата българска столица. Слушахме беседата на екскурзовода и научихме много за историята на България. След това отдъхнахме в кафенето до музея. Там повечето от нас ядоха сладолед, защото беше много горещо. Купихме си сувенири, за да ни остане спомен от пътуването и за да зарадваме семейставата си. От там тръгнахме към останките на Плиска, които са добре реставрирани. Имахме достатъчно време да поиграем сред руините и да се вживеем в ролите на древните българи. След Плиска се отправихме към Мадара. Видяхме Мадарския конник. Продължихме, като изкачвахме крепостта. Имахме план да отидем и до пещерите, но те бяха в ремонт. Изкачването към крепостта беше много трудно, и се наложи по средата на пътя да спрем за почивка. Въпреки това математиците показахме, че сме силни и физически и всички изкачихме върха. Слизането беше много по-трудно, но с малко ред и помощ от възрастните всички успяхме да слезем цели . 
Вечерта беше много напрегната, защото тогава излизаха резултатите и класиранията на участниците и отборите. Всеки с нетърпение очакваше да разбере как се е представил, но най-напрегната беше г-жа Генова, защото тя се вълнуваше за всяко едно от децата. Като разбрахме, че всички са се представили отлично, та дори имаме и призови места, радостта беше огромна.
В неделя, бързахме да стигнем до хотел Шумен, където беше награждаването. Вълнението ни заля отново, този път много по-силно. Най-добре представилата се група беше бургаската и беше най-аплодираната. След награждаването си направихме снимки с грамотите за спомен и за да имаме стимул догодина пак да печелим.
Атанас Маджаров
Много исках да отида в Шумен на състезание и за моя най-голяма радост мама се съгласи. И така, заминах.
Сутринта в деня на турнира станах рано. С госпожа Генова и всички останали деца отидохме до училището. Първо започна етапа, в който всички трябваше сами да решават тестовете. Аз бях в една стая с един батко от четвърти клас. Задачите, които ни дадоха се оказаха малко трудни, но аз не се предадох и започнах да ги решавам една по една. Тези, които ме затрудниха, започнах да пререшавам. Направих каквото можах и излязох на двора. Не бях никак доволен от себе си.
До следващия етап имаше малка почивка. Аз, Стефчо, Грета (бел. авт. Грета е четвъртия участник от второкласниците от нашето училище) и Калоян бяхме в един отбор. Майката на Грета ни придружи до стаята, в която трябваше да сме. Качвах се по стълбите и си мислех за задачите. Бях малко притеснен, но в същото време сигурен, че ще се справим.
Състезанието започна. Раздадоха ни листите и ни оставиха да решаваме задачите. Аз стоях до Грета, а срещу мен – Калоян. До Калоян стоеше Стефчо. Отначало се скарахме, защото всеки искаше да решава задачите сам. После решихме, че ако работим заедно ще ни е по-лесно и ще имаме по-голям шанс да се справим успешно. Аз и Грета решихме 1 и 2 задача, а Стефчо ги провери и каза, че са верни. Трета и четвърта задача решихме всички заедно. Едната от тях обаче ни затрудни. Мислихме, писахме, задрасквахме, но верният отговор все ни убягваше. Страшно много се притеснихме. Четиримата си помислихме, че задачата е сгрешена и за това предадохме листа.
Не бях доволен от представянето ни. Излязохме на двора и се обадих на мама. Тя ме успокои.
След това си направихме една дълга разходка.
Вечерта госпожа Генова ни събра всички. Тя вече бе научила резултатите. Каза ни ги. Когато си чух името не можех да повярвам! Нашият отбор беше на второ място! Госпожата дойде, поздрави ме и ме целуна по бузата. Бях мнотго щастлив! Направихме си купон, за да отбележим успеха.
На следвашия ден отидохме в хотел Шумен, където се състоя награждаването.
Стефчо беше на първо място в индивидуалното класиране. Наградиха го. Всички много се радвахме за него. След това извикаха нашия отбор. Дадоха ни грамота и предметна награда. Бях много доволен.
След като награждаването приключи тръгнахме към Бургас. Скоро щях да видя мама.
Калоян Канев
Госпожа Генова ни подготвяше за математическо състезание в град Шумен, което щеше да се проведе от 08.05 до 10.05.2009.
Участвахме над 20 ученика от първи до четвърти клас.
Аз бях много напрегнат, защото исках да се представя добре.
Състезанието имаше два етапа – индивидуален и отборен. На индивидуалния етап бях на 14-то място, но исках да съм по-напред в класирането. Следващата година ще се постарая повече .
В отборния етап четири деца решавахме заедно трудни задачи, Атанас, Стефчо, Грета и аз спечелихме второ място. Бях много доволен от резултата. Получихме грамоти, подаръци и похвали от госпожа Генова.
Освен участието в състезанието направихме хубава екскурзия. Посетихме много забележителности – Шуменската крепост, Мадарския конник, връх Мадара. Видяхме много красиви фигури, издълбани в скалите.
) Фиксирана бройка за кухите яйца нямаше. Единодушно решихме, че важи с пълна сила правилото на Мечо Пух „Колкото повече – толкова повече“
Баба Марта може и да е бързала, за да върже мартенички на всички живинки, но ние няма за къде да бързаме. 
